Първото ми писание, в така наречения дневник... За какво точно да говоря, аз самият не съм наясно още... Нарочно написах "говоря", защото това е моят начин да изразя всичко в главата си. Е... да започвам... Днес беше поредният глупав ден, в който не направих нищо добро както за себе си, така и за околния свят... тц. Не става така! Крайно време е, да се размърдам и да докажа на света, че има причина да съществувам. Че не съм просто ходеща сянка из Бургаските улици. Но... същевременно съм слаб, дори в момента седя пред омагьосващият ме монитор, изгубващ търпение да се потопя в поредния свят на светещи картинки и позитивни емоции, е NEWSFLASH! Светът не е такъв. Поредните няколко месеца го доказват с пълна сила. Нещастията се струпваха отгоре ми едно след друго и въпреки това, аз най-безметежно си се носех по течението, без да осъзнавам, че сам предизвиквам гибелта си. Но пък какво толкова, не съм единственият който го прави... нали ? Дано, но тука идва малката разлика, аз съм единственият за когото ми пука... Аргх... ето, че отново не знам какво точно да правя. Скоро ще се записвам на Шотокан... Някой ще попита "Защо ?" Е, отговоръ ми е, че аз самият не съм наясно защо го правя. Май просто се опитвам да бъда значим по някакъв начин, дано не се окаже поредното самозалъгване. А сега, ще приключвам с изливането на душевните си терзания, поради простата причина, че утре трябва да си търся работа а и ме очаква серия от изморителни ходения по доктори и изследвания... А и може да се захвана, да си пооправя lay out-a на блога... ще видим. А сега, лека нощ.
Песен на вечерта: In Flames - Trigger
